СПОМЕНЪТ

Първата ми среща и запознаване с човека отдал живота си на Родината и социалдемокрацията!

Запознах се с д-р Петър Дертлиев, през февруари 1990година, на голямото събрание в ДМТ „Константин Кисимов“ – Велико Търново. Театърът беше препълнен, “ пукаше се по шевовете“ от народ. На сцената бяха Доктора, д-р Атанас Москов – председател на БРСДП, впоследствие почетен председател на БСДП, актрисата Катя Паскалева, д-р Александър Чирков и адвоката Паскал Паскалев, тогавашният председател на общинската организация на партията. Ех, какви славни времена бяха, каква еуфория, какъв интерес, какво вълнение, каква чистота излъчваше този велик и харизматичен БЪЛГАРИН! Аз бях „водещ“ на тази среща и виждах излъчването, надеждата в очите на хората и пламъка, искреността и дръзновението в очите на ДОКТОРА. Залата беше онемяла, а също и коридорите, в които гражданите на Велико Търново се притискаха един в друг и попиваха в захлас думите му. Беше студено в театъра, нямахме пари да платим „парното“, но всички стояхме и слушахме… Когато срещата свърши, Доктора ме потупа по рамото и каза: „Е, младежо, дадохме честно и вяра, и надежда в душите на хората, но оттук започва трудното!…“ …И трудното започна …. и за него…, и за нас… всички българи, та продължава и до днес, а краят му се невижда!

Петър Пацев